физиология на храносмилането

Процесът на механична и химична обработка на приетата храна

Преминаването на хранителните вещества през стените на храносмилателния тракт към кръвта

Производство на хормони за растеж

Разграждането на храната с помощта на храносмилателни сокове и ензими

Преминаването на хранителните вещества от храносмилателния тракт в кръвта

Защитата на стените на стомаха и червата от агресивните храносмилателни сокове

Храносмилането се състои от механични и химични процеси, които включват смилане и усвояване на хранителни вещества

Устна кухина, фаринкс (гълтач), хранопровод, стомах, тънко черво, дебело черво

В дванадесетопръстника (тънко черво)

Липаза

Разграждане на хранителните вещества чрез ензими, разположени върху микровилите на ентероцитите.

Разграждане на макромолекули до техните основни градивни елементи (аминокиселини, монозахариди и мастни киселини)

) Глицерол и водоразтворими витамини

Раздробяване, ензимно разграждане на белтъци и липиди

Раздробяване на храната (дъвкане), оформяне на хапката и ензимното смилане на въглехидратите

Вътрелуменово ензимно смилане на белтъци, въглехидрати и липиди, пристенно смилане, резорбция на продуктите на смилането, на вода, соли и витамини

Резорбция на вода и соли, изхвърляне на остатъка

Епителни клетки, съединителна тъкан, имунни клетки, собствена мускулатура

Хлабава съединителна тъкан

Два слоя гладкомускулни влакна: вътрешен – кръгов, външен - надлъжен. Сфинктери

Външната съединителнотъканна обвивка

100 млн. неврона, организирани в два плексуса: субмикозен и миентерален

Функцията на храносмилателната система се запазва дори при пълно прекъсване на външната инервация

Невроните от ЕНС участват в локални рефлекси – нагаждане на секреторната и двигателната активност към обема и състава на приетата храна

Те участват в локални рефлекси, регулиращи секреторната и двигателната активност спрямо обема и състава на приетата храна.

Те участват в локални рефлекси, регулиращи секреторната и двигателната активност спрямо обема и състава на приетата храна.

Те завършват върху невроните на ентеричната нервна система (ЕНС), като регулират активността на гладките мускули, жлезите и кръвоносните съдове.

Горните части на храносмилателния канал: стомах и черен дроб

Тънките черва и половината от дебелите черва

Останалата част от дебелото черво и първата 1/3 от ректума

Те формират голям брой анастомози и образуват широка дъговидна мрежа

Тя пренася венозната кръв от коремните органи директно до черния дроб, откъдето се влива във v. cava inferior

Дъвкане и гълтане

Координирани движения на долната челюст и езика

Ефективно намаляват размера на храната и я смесват със слюнката

Оформя се хапка (болус), която е готова за гълтане

Орална-волева, фарингеална и езофагеална – рефлекторни фази

Хапката се притиска към небцето и се избутва назад към фаринкса.

Повдигане на мекото небце, съкращаване на мускулите на ларинкса и контракция на фарингеалните мускули за задвижване на хапката към хранопровода.

Отпускане на горния езофагеален сфинктер и навлизане на хапката в хранопровода.

Хапката се придвижва чрез перисталтична вълна, която включва серии от последователни контракции.

Когато всеки сегмент на хранопровода се свие, той създава област с високо налягане, което позволява хапката да се придвижи надолу по хранопровода.

ДЕС се отваря, а оралната част на стомаха се отпуска, което улеснява преминаването на хапката в стомаха. След това ДЕС се съкращава, предотвратявайки обратно преминаване на стомашно съдържимо в хранопровода.

ДЕС се отваря, а оралната част на стомаха се отпуска, което улеснява преминаването на хапката в стомаха. След това ДЕС се съкращава, предотвратявайки обратно преминаване на стомашно съдържимо в хранопровода.

Гастроезофагеален рефлукс, при който съдържанието на стомаха навлиза обратно в хранопровода.

Околоушна, подчелюстна, подезична

0.5-1.5 л

Вид, мирис, вкус на храната; мисълта за храна; дъвкане.