Естетика

Александр Баунгарден

18в.

през просвещението

изкуство за красивото

чувственост сетивност възприятие

Кант

Кант

Шала Батю

експериментална екзистенциалната марксистко-ленинска

красивото и различните естетически категории:възвишено трагично комично, общите закономерности на изкуството: изкуство-знанието, структура на естетическото съзнание: естетически вкус идеал потребност, естетическото възпитание

съдържание и форма, личността на твореца, художествено възприятие

подражание на действителността в изкуството

Сократ

Даниел Шубарт

проявление на естетически категории в музиката, музиката като вид изкуство времево и не изобразително изкуство- музиката не е изобразяване на нещо главното е емоция чувството ако се изобразява нещо е чрез текст, музикално възприятие симбиоза между личността на възприемащия качеството на произведението и конкретната ситуация, личността на изпълнителя - последователност - творец произведение изпълнител публика, особености на творческия процес, музикално възпитание

Хармония на сферите всеки ред и порядък гради специфично звучене

музика мундана-съотн между нещата- ден и нощ, музика Хумана човешката душа, музика инструментана абстракция на звук хармонията около

въздействието на музиката върху характера психиката и нравствените способности на човека

Музиката може да изобразява определени силни чувства афекти мажор и минор

слуховото въздействие на различните ладове

музиката подражава на природата

освобождаване на инструменталната музика от вокалната

хармонията на сферите питагорийско отношение между числата, учение теория за етоса- нрав характер, Теория на афектите, Теория на подражанието, еманципация на инструменталната музика, ханслик теория за музикално красивото, музикалната естетика в съвременността/ психологията

Христо Христов

елински и елинистичен

архайка 12- 6/ 5 и класика 6/ 5-3

Йонийска школа през 12-ти век силно източно влияние склонност към блясък изящество храмове с двоен ред колони спирални извивки база с канелюри орнаменти горе на корниза, дорийска школа строгост сериозност дорийска колона няма база нагоре се стеснява има надлъжни жлебове канелюри аполонов храм, минойска култура 20-16 век преди Христа остров Крит дворец Лабиринт керамика вази златни изделия стилови белези извините линии свобода жизненост непринуденост, микенска култура 1600 1260 г разцвета те около 1400 г преди новата ера стилови белези дворците са характеризирани с Ясен ред строга Хармония и симетрия камъни с резба

олимпийска религията на 12-те Бога Вяра във възвишение щастливи богове свръх хора религия наричана още антропомортическа (антрапос човек море форма) представям не на боговете в човешки образи мисли чувства в нея няма ама ти суеверия без демонизъм и тайни в нея се проявяват най-пълно чертите на гърците и затова се счита за Типично гръцка, орфическа религия на подземните богове проникнали главно от изтока (тайнствена Мистична екстатична) свързана е с култа към Дионис варварска религия пълна с Мистерии и вакханалии тоест буйни тържества бягащи от светлината

конструктивно включва архитектура скулптура живопис основното изкуство е архитектура, експресивно включва танци музика поезия като Основното е Танцът заради което още се нарича триединна хорея

колективен танц

Демокрит Аристотел

духовно пречистване чрез трагедията

поезия музика танц

умело извършена работа

Идеал за съвършения и добродетелен човек-единство на добро и красота

За Питагорейците-красивото като хармония, За Сократ-3динство на красиво и целесъобразност- красотата на вещите е в тяхното предназначение

Че в перфектната държава има 3 категории 1 философите у властта 2 проф. войници поддържащи реда и 3 производителите на материални блага

Не, тя е във всички педагогически теории

Кратко изречение с дълбока мисъл от известен човек

Хераклит

Сократ

Сократ

3 в пр н е

Византион и Константинопол

В Рим

3те века пр. н. е. Гръцки, сл 3 римски

Стоици, Скептици, Епикурейци

Зенон Кеанф Аврелий

моралните ценности са най-висшите затова естетически ценности трябва да се подчинени

скептици

тез четат красотата и изкуството е невъзможно да се оценяват

Епикурейци

щастието в живота се състои в удоволствието което е максимално естествено максимално необходимо и което е критерий за целия вътрешен и външен живот на човек

лонгин философ от първи век въвежда за първи път възвишеното в ораторското изкуство

възвишеното съчетава с ораторското изкуство

етимологически понятието музике произлиза от думата муза става дума за дейност покровителствена от Музите

убедени са че вселената устроена хармонически категориите е наричат Космос или порядък от хармонично движение се поражда звук който наричат музика на сферите

специфична етична теория за въздействието на музиката върху характера психиката темперамента и нравствените способности на човека и ладове

дорийския мъжествен героичен и действен, фригийски неуверен вакханичен екстатичен песни в чест на Дионис, Йонийски мек нежен и слаб за пирове според Платон чувствен, миксолидийски за трагедии

Аристотел

естетически въздейства върху целия характер етос на човека способстват за неговото уравновесение, практически въздействат върху волята на човека и Хиподорийски хипофригийски които се използват в трагедиите и хоровите песни, Етноспастически подходящи да я изразяване на екстаз възторг и вакханалино опиянение фригийски

аристоксен

през първата половина на четвърти век преди новата ера ученик на Аристотел

аристоксен

аристоксен

при аристоксен се възприема музиката С помощта на реалния слух докато при питагорейците се използва учението за Хармония на сферите което е изградена числови съотношения

на аристоксен хармоници, на Питагор канонити

пети 15-ти век до 453 падане на турско робство

Това са междините векове между античността и ренесанса

ренесанса

той не е период развиване на цивилизацията, Църквата не определя норми обществен и икономически живот, хегел не създава отрицание на отрицанието, не се отрича всичко от античността, не се отрича фолклора

феодален начин на производство, църквата има силно влияние, нарушена Хармония между божественото и човешкото в името на божественото

божественото е над всичко

Йоан Дамаскин

използвана е от християнската църква част от църковния ритуал основни форми Химни псалми вокална музика едногласн псалми цяло вокално музика, пее с едногласно грегориански хорал по името на папа Григори първи, многогласно пеене се появява през девети век, музиката не е за слушатели А за изпълнители пее цялата църква, музиката от свободно изкуство през античност се превръща в подчинено на християнската идеология

музиката се разглежда не толкова като изкуство А най-вече като наука, Августин музиката е наука за правилното модулиране подмодулиране има в предвид корена на думата Модус тоест опитност и мярка в движението, Прокъл геометрията е майка на астрономията а пък аритметиката на музиката

прокъл

Августин

Магнум Аврелий касиодор

тя влиза в състава на седемте свободни изкуства septem ertes liberates система от знания със светски характер които се делят на trivium граматика риторика логика quadrivium геометрия астрономия музика

гвидо д'Aрецо

западната нотация с петолиния която заменя невмината

17 и 18 век

Теория на афектите, галантени чувствителен стил, класика обща характеристика за понятието класика в музика

Оперната реформа на Глук е радикално преосмисляне на оперния жанр, инициирано през 18 век от немския композитор Кристоф Вилибалд Глук с участието на драматурга-либретист Раниери де Калцабиджи. Целта на реформата е да се преодолее традиционната структура на opera seria, която се състои от последователно редуване на арии на да капо (с повторение и оркестров съпровод) и сухи речитативи, придружени от клавесин.

Теорията на афекта е музикално-естетическа концепция, разпространена в Европа през късния Ренесанс и Барок. Под афекти учените разбират определени „фиксирани“ (подлежащи на категоризация) емоционални състояния на човек (, Тео́рия аффе́ктов (нем. Affektenlehre; от лат. affectus – душевное волнение, страсть), распространённая в 17–18 вв. в Европе музыкально-эстетическая концепция, согласно которой музыка, с одной стороны, призвана возбуждать в человеке определённые эмоциональные состояния (аффекты), а с другой – сама изображает их. Передача конкретных аффектов подразумевала использование типизированных средств музыкальной выразительности.

Много учени и композитори от 18 век пишат за „галантността“ в съвременната музика, сред които И. И. Кванц, И. Матесон, И. Й. Фукс, И. Д. Хайнихен. В творчеството на G. B. Sammartini, G. B. Pergolesi, B. Galuppi, D. Scarlatti, композитори от Берлинската школа [1], J. C. Bach, под влиянието на френските просветители, се установява нов стил, който изтъква яснота, простота и изящество на музиката. За разлика от „научения“ контрапункт на барока, галантният стил е предназначен за просветен аматьор, който очаква удоволствие от изкуството. Полифоничната структура отстъпи място на хомофонична, с присъщата си мелодия и функционално ясен хармоничен съпровод, периодична акцентна метрика и прозрачна текстура.

Класическата музика (от латински classicus - „първокласен“) е музикален жанр, който се изпълнява по ноти и има строга структура. Известен със своята сериозност и изискващ дълбока концентрация, той често се смята за форма на изкуство, различна от леката музика, която е предназначена за забавление. Отличава се с високо изпълнителско майсторство, дълбоко съдържание и изключителна художествена стойност.

в средата на втората половина на 17 век

кант, хегел, Гьоте, Шилер

1724-1804

първи период наблюденията на чувството за красивото и възвишеното, втори период критика на способността за съждение естетически проблеми, трети период антропология от прагматично гледище

явление което е нещо за нас форма, същност е нещо в себе си съдържание

изкуството Ние възприемаме само формата а съдържанието остава принципно непознато за нас

Вкусът е способност за преценка на един предмет или на един начин на представяне з удоволствие или не отволствие без всякакъв интерес предметът на такова удоволствие се нарича красив А при отсъствие на интерес означава безкористност на съзнанието той с липса на всякаква материална изгода от съзерцанието на изкуството, Красотата е форма на целесъобразността на един предмет доколкото се възприема при него без представа за една цел тоест Красотата е форма на целесъобразносттана на един предмет доколкото тя се възприема при него без представа за една цел четири основни момента в аналиТика на красивото

първи период възвишено

Това е през втори период

изкуството красива игра на усещанията, музиката красива игра на усещането на слуха

1770 до 1831